Семейството е пулсиращ, перманентно жив организъм със специфичен облик, традиции и обичаи. Като структурна еденица то е микрообществена формация, най - често колектив с общи разбирания и интереси, в който се създават духовни и материални ценности. В него има йерархия - възрастова и духовна, с дисциплина и порядки, изградени доброволно. Този порядък е изграден на биологична основа. В етичните си взаимоотношения с други семейства и с интересите на обществото нормалното семейството винаги се съобразява с нормите на поведение, които не противоречат или не накърняват интересите на обществото. Не по - маловажна е оценката, която се дава за поведението и живота на семейството отвън. Тя е обективна и изхожда от общополезната конюктура на обществото.