Човекът е създатела на своята материална и духовна култура. И ако материалната култура е качеството на осигуряване на храна, на оръдия за защита и съществуване, то духовната култура осмисля неговият живот. Духовността отличава човека от животинският и го издига на най - високото стъпало в еволюционния процес на развитие. Материалната култура, пропита и наситена с духовно съдържание, я прави пригодна за ежедневна употреба. В историческото си развитие духовната и материалната култура са зависими от степента на човешкото развитие и знание. В животинския свят инстинктът за самосъхранение, е който кара животното да извършва програмирана дейност, докато при човека съзнателната дейност създава ежедневно цивилизовани ценности.

  Празничното иживяване е сложен процес. То изисква много условности, за да бъде пълносценно изживяно. Човек трябва най - напред да приготви своята къща, да бъде тя естетически прилична, украсена и почистена.

  Но да проследим празничния обред по - нататък. След като човек е приготвил своя дом, храна и облекло за празничния обред, идва въпросът как да изживее, как да изрази радостта и щастието, то не е пълно. Ако това изживяване е индивидуалното то не е пълно. Не може човек само за себе си да е щастлив. Явява се нуждата от колективна, публична изява на това вътрешно настроение. В крайна сметка човекът е едно обществено животно. Появява се необходимостта от наличието на място, кадето в определено време се събира обществото, за да изживее публично дадено събитие. Там, на мегдана, човек ще намери своето място и подбуди за личното си представяне.

Това важи и с пълна сила за Добринище за неговите хора, обреди и обичаи.