Празниците са дни за отмора, дни за освобождаване от всекидневните трудови грижи и неволи. Съдържание на празника се свързва с веселба развлечение, забава с вкусно ядене и сладко пиене. Те са свързани с календарна дата или събитие. Празниците имат многовековно съществуване. Ето и някои от тях, които са силно характерни за хората на Добринище:

1. Бъдни вечер - за тази свята вечер подготвяли дебели пънове, наречени бъдници, с които не само се отплявали, но и осветлявали дома;
2. Рождество Христово - рано сутринта коледарите с шарени торбички през рамо и дрянови тояжки в ръка тръгват по къщите;
3. Нова година - някога нова година е била след Божик - на 14 януари. Това е Василйовден - празник очакван с нетърпение най - вече от децата, сурвакане;
4. Богоявление - водици е последният голям празник през януари;
5. Караконджерови дни - от Игнажден до Йордановден властвали така наречените караконджерови дни;
6. Бабинден - денят, в който от стародавни времена се тачат бабите, акуширали на младите жени при тежкия и рискова акт на раждане;
7. Поклади - една - две седмици преди Заговезни младите, се събират за да обмислят как най - добре с какви изненади да празнуват "Гарото" - голям огън, вечерта на Заговезни.
8. Тримерие
9. Тодоровден
10. Четиредест мъченици
11. Лазаровден
12. Благовец
13. Цветница
14. Великден
15. Гергйовден
16. Енйовден
17. Горещници
18. Илинден
19. Шиморо - Този обичай е пренесен в селото от добринищени били на сезоннаа работа в Беломорието. Вероятно този обичай е взет от гърците, които в чест на Бог Дионисий играели и танцували от утро до заник.